Сред големите имена на българската математика едно от най-видните места принадлежи безспорно на Кирил Попов . Един от първите българи чийто принос в науката е получил световно признание , той е от онези , които още в началото на века показаха на дело , че и в България може да се създава истинска наука.
Академик Кирил Попов е роден на 03.05.1880 г. в Шумен , в семейство с трудолюбиви и културни традиции. Единият му чичо е бил опълченец в освободителната война, а другият, починал млад, е бил възпитаник на френския колеж в Цариград и е оставил солидна бибилиотека от френски книги, между които учебници по математика, история на музиката и др.

Детството и юношеството си Кирил Попов прекарва във Варна, където през 1897 г. завършва класическия отдел на гимназията. Той има разнообразни интереси . От една страна има интереси към естествените науки и историята, а от друга страна той от рано проявява музикални наклонности – свири на цигулка, участва в гимназизлния оркестър . Владее отлично руски и френски език . След завършване на гимназия, Кирил Попов остава една година учител във Варна.. Това му дава възможност да спести малка сума с която да се запише през 1898 г. за студент по математика и физика във Висшето училище в София (сегашният Софийски университет) . Спечелва чрез конкурс стипендия, която поделя с по малкия си брат Методий Попов – известен по-късно биолог.
През 1902 г. завършва образованието си . След това две години е учител в Свищов .
От 1904 г. е асистент по астрономия в Софийския университет. През 1906 г. специализира в Германия и посещава обсерваториите в Мюнхен и Хайделберг.
Тук той за първи път се запознава с идеите на Поанкаре за трите тела и за теорията на пертурбациите.
От 1907 г. е в обсерваторията в Ница. През есента на същата година е в Париж където слуша в Сорбоната лекции на Поанкаре, Гареи и Пакар. В Париж получава от Поанкаре като тема за своята докторска дисертация задача за движението на малката планета Хекуба . Това е задача за трите тела (движението на тази планета се определя от Слънцето и Юпитер). Кирил Попов започва работа въз основа на теорията на Поанкаре.
Oказва се, че получените резултати се различават от получените от наблюденията през последните 16 г. и тогава Кирил Попов открива че трябва да се коригира пертурбационата функция на Поанкаре за да се получат резултати които съответствуват на наблюденията. Това е неговата главна заслуга за развитието на астрономията. Той завършва своя научен труд след 4 г. Защитата му е насрочена през есента на 1922 г. в Сорбоната на Париж . Но същевременно е обявена балканската война, Кирил Попов е мобилизиран и по изключение журито е събрано въпреки ваканционния период на 12.09.1912 г. Кирил Попов защитава блестящо своята докторска дисертация . Във връзка с необичайната ситуация при която се състояла защитата един френски вестник писал тогава „България мобилизира своите и поради това Сорбоната мобилизира своите професори“.
Веднага след защитата Кирил Попов се завръща в България, където взема участие във войната.
В 1914 г. е избран за доцент по основи за висшата математика. По време на първата световна война е на работа в Арилерийския арсенал, където се занимава с изпитания на далекомери и др. оптични уреди . Именно тогава у него е създаден интереса му към балистикатa.
През 1920 г. е избран за извънреден професор , а през 1922 г. за редовен професор , завеждащ катедра по диференциално и интегрално смятане , която той ръководи 30 години.
През 1920 – 1921 години посещава Германия и специализира Берлинския и Гьотенгенския университет , където слуша лекции на Хилбери и Ландау. В Германия докладва своите изледвания по външна балистика, които правят голямо впечатление. По същото време със съдействието на Ж. Адмар той отпечатва статия с подобно съдържание в докладите на Френската академия. В резултат Кирил Попов е поканен от Пикар да прочете един свободен курс върху своите иследвания в Сорбоната. Лекции по външна балистика Кирил Попов чете през 1925 г. Още след първата му лекция Апен заявява „Преди вас балистиката беше експериментална наука. С вашите трудове тя става аналитична наука“. През 1926 г. той е награден с премията “ Монтийон „, на френската академия за трудовете му по балистика. След първите си лекции всяка година до началото на втората световна война е гост на Сорбоната, където чете лекции. Кирил Попов не чете лекции само в Сорбоната а и в други градове като : Берлин, Гоьтенген, Мюнхен, Виена, Хамбург, Рим, Торино, Белград.
През 1946 г. Кирил Попов отпечатва във френското физично списание „Анал дьо физик“ една статия върху понятието ентропия. Тази статия слага началото на неговите иследвания върху термодинамиката – една сравнително нова област в теоритичната физика. Плод на тези иследвания са около 20 научни работи.
Основният му труд „Математически основи на необратимите термодинамични процеси “ излиза през 1956 г. За тези изследвания е награден през 1957 г. с премията „Анри дьо Парвил“.
Научното дело на Кирил Попов , обхваща повече от 140 публикации, но не се изчерпва с приноса му в споменатите три области . Той е автор също на редица трудове от областа на чистия математически анализ. Той развива един общ метод за развитие на функции, даващ като частни случаи редовете на Тейлър, Фурие, Лоран, Лагранж. Както се вижда научните интереси на Кирил Попов са били насочени главно в приложението на математиката в други науки – механика, физика.
Преподавателската дейност на Кирил Попов обхваща дълъг период – повече от 30 години, чете лекции по дефиренциално и интегрално смятане в Софийския университет.
За големите му заслуги към българската математика е избран за редовен член на БАН през 1947 г. Удостоен е със званието „Народен деятел на културата“, на два пъти е лауреат на Димитровската награда . Кирил Попов почива на 01.05.1966 г.
Делото на Кирил Попов представлява съществен принос в българската култура. Световното признание, което са получили неговите трудове е способствало много за издигане авторитета на българската наука.

About the author

borismБорис Михайлов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *